Снегът в сърцето заваля,

навя ми хлад и много скреж.

Зловеща мъка ме обля,

затрупан беше мой копнеж.

Тази твоя бяла зима

смрази във мене пак кръвта.

В съня ми много болка има

и все ме дърпа към скръбта.

В очите ми остана диря

от сребърните ми сълзи.

И как сега от теб да крия -

безумен страх във мен пълзи.

До мен стоиш, но аз не зная

защо се чувствам тъй сама.

Как в себе си да разпозная

на кръст разпънатата ми душа?