Последен писък моден- телефоните
и \"Скайп\" по обезжичен интернет-
така жестоко отчуждават хората,
превръща се екранът в \"мироглед\".

И вместо да общуват ЗаЕдно в общности,
докосвайки се насред свят голям-
всеки е \"онлайн\"- трака си самотно,
заврял лице във своя \"телекран\"...

Потънал във потока от \"новговор\"-
от кльомби, фалове и спам,
повярвал, че е станал \"много дОбър\",
но \"по-добЪр\" дали е той?.. Не знам...

Навред жестоко впримчила е  мрежата
стандартните тела и умове
и все по-рядко сещат те копнежите
на \"Робинзон\" и \"Дивото зове\".
Играят ли децата ви на \"жмичка\"?
На \"пускам кърпа\", или \"на шише\",
или  седят си вкъщи те самички
и виртуално трепят зверове?

Така се губят мимики и жестове
и липсва отразен в очите плам,
Дъха си топъл все по-рядко срещаме,
нюансите на дързост или свян,
когато на ухо шептим горещо,
тъй както Джейн шептеше на Тарзан,
а \"ябълка\"- напомня ни за нещо-
марка софтуер, подмамила Адам...

Превръщаме се в орган на машината,
във ферма за \'човешки материал\"
и лъжем се, че тъй е само зимата...

Прониква в нас двоичен идеал,
от който губим \"Лиско\" и  делфините...
Всеки е сам в глобалния квартал.