Ще се върнеш при мен след години, аз зная!
Ще протягаш, за обич, зажадняло ръка...
Ще ме търсиш, отново, вглъбен във безкрая
и ще молиш за капчица... жива вода...
Ще си спомняш, с тъга, за очи теменужни,
за косите-мастило, дето галеше с плам!
Как един за друг дишахме, бяхме си нужни,
как в сърцата се пазехме- скъп армаган!
Ще заровиш лицето си... в длани самотни,
за отминало щастие ще пролееш сълзи...
Ще се свиеш при спомена с болки страхотни
и ще молиш отчаяно...\" Тук се върни!\"
* * *
Ще сееш спасение, а ще жънеш кошмари...
След време със бурени ще е пътят ти, знай!
Не предвиждай реколта... не викай жътвари,
след любовната суша не търси урожай!