Търсиш себе си в образи линейни,
историята важна на тебе ти е гръб.
Потопен до чело в проблеми ненадейни,
не виждаш тръните по кървавия път.
Истината твоя с юмруци защитаваш,
глупаците ги слагаш в малкия си джоб.
Не искаш ти на никой да прощаваш,
мислиш, че на глупостта ще станеш роб.
Къде си тръгнал, знаеш ли, кажи?
Битката свирепа не ще сама да свърши.
Заплетен на ума си в тънките лъжи,
моля те предай се преди да те прекърши.
Изходът е ясен! Да, ти ще полетиш,
от пашкула тъмен, малък, тесен.
Когато на теб и другите простиш,
ще живееш, но вече на устата с песен.
Ти си въплътен, сега и тука да успееш!
Изкусен майстор си, във всичко при това.
Можеш дори и теб самия да преодолееш.
Звезда безмерна си! О, да, и то каква!