Защо са ми глупци?!

Един ми стига...

А ти си ми достатъчен,

дори за ... трима.

Днес свърши цялата измама?!

А имам още много листи.

Затварям те – финални строфи.

От тук нататък –

по-встрани от тебе.

(До онзи миг,

във който пак...

да се намерим.)

Защото днес

в главата ти са само

катастрофи...

Но пък... животът - твой.

А  аз отдавна...

(Имам място в него.)

Но, понеже...

Бъди!? Избягай!

Наложил  маската отново.

Аз с себе си

не мога повече да споря.

(До онзи миг,

във който пак...

да си говорим.)

Очите си от този свят изтриваш.

Потъваш  вдън земя, дълбоко.

Кога ще се научиш да обичаш?!