Има прилика между мен и останалите -
понякога нежна като първия сняг,
понякога оловногорчива като нападалите
листа на нечий първокървен грях.
Повече е прилика между мен и
Останалите...

Не казвам, че всичко съм преборила вече,
едва отпътувала с обедния влак,
но поругах лудостта си и тя се облече
в костюм от раздели и прашасал праг.
Помисли, че не ми е притрябвала вече...

Глупава малка цуплива глупачка!
/не знам дали тя... или по-скоро аз?/
Кого ще си търся сега да оплача?
Тя ми беше и длето, и камък, и страст.
Лудостта не се хвърля като ненужна играчка...