Ти беше до мен и хвана ръката ми.
Видях как влюбено ме гледаш.
Отведе ме на лунна светлина
в топлата морска вода.
А аз потъвах бавно в твоите ръце.
Не мина много време
и сляха ни се устните.
А изведнъж усетих една студена капка.
Помислих, че започва да вали.
От любопитство спрях да те целувам,
отворих очи и вдигнах нагоре главата си.
Ти стоеше над мен.
Беше много притеснен.
Сълзите ти капеха една след друга
и чак тогава разбрах..
Всичко сън е било,
а ти стоеше до мойто болнично легло.
Мислих, че този сън
ще си остане завинаги такъв..
И знаейки за това,
затворих очите си за вечни времена.
Ти никога няма да разбереш за него,
а аз винаги ще го живея..
Докрай ще го изживея!