На Тополовград и приятели!
Там...
Там... Чак в другия край на България...
Нямаше нищо различно...
Там – чак в другия край на България...
Всичко си беше типично...
Бе градеца, накрай на България...
Бе от сини и бели въздишки небето...
Тишината бе - Божия ария...
И смълчано в зелено, в момчето сърцето...
Там...
И нощта... Просто беше – нощ като нощ...
Странни бяха... И пъстри... И ниски звездите...
Странна бе, столетната борова мощ...
И подпряла ги... И забила иглите си...
Във сърцата ни... В очите ни будни...
Със искрици, от глътките жарки родени...
Всред забвение... От струните чудни...
И акордите... С Божата милост дарени...
Там...
В града на тополи... И приятели...
Нямаше нищо различно...
Пъстра нощ... От искри... И ваятели...
Просто, си бе... поетично...
05.09.2011г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me