На Тополовград и приятели!

Там...

Там... Чак в другия край на България... 

Нямаше нищо различно...

Там – чак в другия край на България...

Всичко си беше типично...

Бе градеца, накрай на България... 

Бе от сини и бели въздишки небето...

Тишината бе - Божия ария...

И смълчано в зелено, в момчето сърцето...

Там...

И нощта... Просто беше – нощ като нощ...

Странни бяха... И пъстри... И ниски звездите...

Странна бе, столетната борова мощ...

И подпряла ги... И забила иглите си...

Във сърцата ни... В очите ни будни...

Със искрици, от глътките жарки родени...

Всред забвение... От струните чудни...

И акордите... С Божата милост дарени...

Там...

В града на тополи... И приятели...

Нямаше нищо различно...

Пъстра нощ... От искри... И ваятели...

Просто, си бе... поетично...

05.09.2011г.