Живот!
Тъй неразбран, недоизживян.
Мисля си, какъв ли би бил Той - Животът,
ако само за един миг всеки човек на тази Земя спре и се огледа, забележи мъничките нещица, истинските, които носят радост и благо за душата. Какво ли ще стане, ако всеки един от нас се озърне за протегната ръка и й се отзове?!
Какво ни коства да бъдем по-добри, разбрани, учтиви, ненадменни, съпричастни, обичащи....?
Нищо!
Но не го даваме!
Озверели, отчуждени, егоцентрични, самовлюбени егоисти!
Водени от алчност, заровили моралните ценности надълбоко или ги изкоренили напълно от Съществото си!
В това сме се превърнали.
Вълци, кръвопийци, единаци, простаци!