Есен, сънно-мълчалива
кълбести мъгли преде.
Мътни дъждове измиват
златното й кадифе.
А вретеното едрее
с потъмнели, мъдри дни;
натежава и - стареем,
и за младостта боли!
Но платната щом застели
зимата пред прага вън -
като детството ни бели,
с вътък сребърен и звън,
с който спомените рукват -
пъстра, бягаща дъга,
ще повярваме, че утре -
възродително-добра ,
пролетта ще ни загука,
с красота да ни дари...
Дъжд в прозореца ми чука
с мътни, есенни сълзи,
под които мълчаливо
кълбести мъгли тежат
и полека си отива
златно-късен листопад.
1968г., Ямбол
Из „Тайнства\"