uFeel.me
Животът - втора употреба /част трета/ (2)
Автор: eksplozia,  7 септември 2011 г. в 19:47 ч.
прочити: 276

                    
  \"Уф, да му се не види!!! И майката, и бащата, че и племенника на баджанака!\"
   Нареждаше псувни една след друга наум. Прибираше се от работа и вървеше по тяхната улица, която през март месец още беше тъмна като  в мечи  дирник. Спънала се беше направо в собствения си крак, как успя да го направи така и не разбра. Вдигна поглед и видя ново препяствие - някаква огромна кола, която беше спряна почти пред нейната врата. Това означаваше или да си сложи ангелските криле и да полети или да се промушва между храсталака на съседа и нея. Псувните в главата й станаха още по-цветисти и почнаха да надминават по сочност сръбските си аналози. Припълзяваше крачка по крачка защото ангелските криле ги беше дала на химическо чистене. Най-накрая с облекчение и без нито една дупка на дрехите си се добра до вратата. Отключваше когато чу телефона в къщи да звъни. Това предизвика нов ниагарски водопад от пожелания за роднините по пряка и непряка линия. Има моменти когато телефоните звънят като на пожар, друг път зваънят тихо, нежно и мелодично, трети някак  отдалечено и незаинтересовано. Всички тези неща са в нашето въображение разбира се, защото телефоните звънят винаги еднакво, но сега на нея й се струваше, че този път той звъни настоятелно. По тази причина си помисли - \"Това, ако не е Ема, здраве му кажи!\" В стомаха й се появи гадене. Вече трудно го преодоляваше. Ема беше измислила триста и три начина непрекъснато да я търси и да й предлага нещо. Тя просто ей така не можеше да я отблъсне. Идваше у тях с напазарувани неща които й бяха крайно необходими. Или й се обаждаше по телефона и й казваше:
   - Купих си лаптоп! Ела да го отпразнуваме! 
  Всичките й покани звучаха като заповед на оберщурмбанфюрер. То и за това я кръсти шефа на амазонките. Ема си беше такава по характер - властна и нетърпяваща отказ или възражение. Беше свикнала да й се подчиняват безпрекословно и не допускаше умуване по заповед. Всички подаръци които й правеше непрекъснато бяха неща жизнено необходими за нея. Това бяха продукти от всекидневието. Тя обаче вече не можеше да си ги позволи. Имаше и случай да свърши хляба и тогава не можа да си обясни как Ема беше надушила това, защото пристигна с два  и три пици под предлог да вечерят заедно. И до сега това беше загадка за нея. Истината е , че я спасавяше нееднократно, а тя приемаше защото сина й се радваше че ще има вкусно ядене и компания за вечеря. Седейки между нея и него и в буквалния и  в преносния смисъл тя приемаше всичко. Научи се да пести и икономисва  - ток, вода, храна, даже на моменти имаше усещане, че пести и от въздуха който дишаше. 
     - Имам едно свинско печено - чу тя гласа й в телефонната слушалка - елате с детето да вечеряме! 
     Гаденето в стомаха й се увеличи до степен да приглуши гласа й. Искаше, отчаяно искаше да й откаже. 
     - Добре само да се преоблека че току що влязох и ще дойдем - чу тя собствения си глас, който прозвуча леко дрезгаво и съвсем тихо.
      Когато затвори слушалката спазмите в стомаха й се увеличиха. В мозъка й изплуваха картини от предишни вечери. Ема - прегръщаща я през талията, или другата, която я погнуси още веднъж - държи я за ръката и свива устни във въздушна целувка. Или уж шегувайки се я притегля към себе си и вече съвсем открито я целува с желание, а тя се дърпа назад опитвайки се да прикрие отвращението си. 
       Настаниха се до масата. Ема винаги я слагаше на стола до себе си и непрекъснато небрежно я докосваше. Сина й отиде да гали кучето и се заигра с него. 
       - Ако това дете го нямаше на теб щеше да ти е много по-лесно след смъртта на Росен! - резкия глас на Ема я откъсна от медитацията, в която винаги изпадаше за да преодолее всяка една тяхна среща. Изречението доплува до центъра на мозъка й и там избухна експлозия от гняв.
              

                 
            
      Черната му пелена обхвана цялото й същество.
     - Ема, в пъти по-важно, по-смело, по-истинско е да отгледаш макар и само едно дете отколкото триста кучета, както правиш ти! Егоизма е този, който те е управлявал през целия ти живот! И не на последно място - желанието ти за нищо да нямаш истинска грижа и отговорност, защото едно дете не можеш да го пратиш в хотел, а ти да си развяваш задника из Европа, нито да го научиш механично на три команди, които то да изпълнява безпрекословно, гледайки те предано в очите! Детето е отговорност, грижа, страх, безсъние, дори глад, ако се наложи! Но само един единствен път да ти каже мамо е достатъчно да получиш отплата за всичко! Това ти никога няма да го разбереш и си обречена никога да не получиш такъв подарък! Истината е, че те презирам и че ми е жал за тебе! Ще умреш в самота по - голяма дори от тази в която живееш сега, защото никога не си изпитала екстаза на истинската любов, от която се ражда най - ценния дар - дете!
       Още на първото изречение сълзите  рукнаха по лицето й и я задавиха! Едновременно уплашена, но и възмутена до дъното на душата си, тя не спираше да говори. Сърцето й се свиваше от болката заради смъртта на мъжа й, заради любовта към сина й, заради омразата й към Ема. Беше станала от стола, завъртя се рязко, не можеше да я гледа повече и тръгна към детето, което беше клекнало на пода до кучето, но втренчено я гледаше защото не можеше много добре да разбере какво става и защо тя крещи през сълзи. 
        Треперейки го хвана за ръка и каза:
         - Хайде, маме, тръгваме си! 
       \"Пак ли беее! Тази кола ще я наритам  най-накрая, а ако този простак ми се мерне него ще наритам!\" Беше чудовищно голяма и твърде зловеща с черния си цвят в безлунната нощ.Тя си представи един неченоразделен, с глава забита в раменете неандерталец, когото с наслада да изцепи по кокалчето. 
       Прибраха се в тихата и толкова самотна вече къща. Чувстваше се разбита на атоми, които не можеха, а и не искаха да влязат отново в синхрон. Отиде и нервно започна да рови, за да намери някакъв алкохол. Имаше ужасна нужда да се натряска като руски казак. Да пие докато не изпадне в безсъзнание. За нейно разочарование не намери нищо.Обикаляше в стаята и пушеше цигара след цигара докато горчилката в устата й стана непоносима. Изтощението от безсънието, от глада и от многото цигари я повали. С последни сили се добра до банята и почти в истерия се изми. Водата и пастата за зъби като че ли поизмиха горчивината не само в устата, но донякъде и в сърцето й.
                    

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me