Светът е пъстроцветен,
за чужди неприветен
и мъничко кокетен -
напълно безпросветен:

мъжете безпардонни
със маски благородни
са инак старомодни,
а с роли ръководни;

жените празнословни -
критици поголовни,
лъжкини остроумни,
клюкарки твърде шумни;

децата уж послушни,
а всъщност малодушни -
трескави и притеснени,
безвъзвратно пристрастени.

Питам се пак накъде ли
тромаво ний сме поели?
И още нима са възможни
сред хората връзките сложни?