Златно лято локвите изпива.
Хвърчила заничат над поляни.
Сред нивя вий венци самодива
от цветята в утрото набрани.

Ето там омара се навдига.
През плета латинчица наднича.
Слуша  -  звънко пее тук авлига –
и приглася влюбено момиче.

Вятърът лудуващ ли го пита
Все тъй ли преживяваш – със мечти?!
Пламъче – светулка се заплита
в смолистото на перлени коси!