Повярвала, аз пак се изгубих
в дълбокото на твоята душа...
Навярно само вятърът ще пита-
пoвярвала отново, дали не греша.
Но от буйния ти устрем покорена,
в теб ще търся аз чистото небе,
ще открия твоята светла вселена,
ще я приема във своето сърце,
да ме пречистиш с чудната си песен,
а тя да ме облива с нежни лъчи...
Минала през сезоните до своята есен,
ще гледам света през твоите очи
и знам, че хиляди пъти ще умирам,
обгърната от твоята мъдра самота,
но и ще възкръсвам, за да откривам,
че станал е малко по- добър света.
А нашата заедност вечно ще броди
да открива и да покорява светове,
в които чувства ще пали благородни,
болка в радост ще превръща и в стихове...
aza-9