Вървя по пътя асфалтов
вече пътник познат     
търся убежище някъде
да се скрия от близък и враг.
Да погледам за малко сред тихото
есенни златни листа,
да отмия от себе си мръсното
с чиста дъждовна вода.
Търся някъде истински
свят малък, единствен за мен,
в който да могат и нощите
да сияят по-ярко от ден.
Искам някъде пристан
недокоснат от лоши ръце,
непокварен от хорската злоба
и от нечие дребно сърце.