Сега не е часът за мислене:
режи си лука, моркова; усмихвай се.
Изстисквай си не мозъка - скилидките.
По дяволите сметките! Не ти ли писна?
Включи котлона и пусни Вангелис.
Веднъж презри дълбоко телевизора.
Бъди възвишена край мивката - и смела.
Не ти ли писна от отчети и ревизии?
Не си поглеждай в портмонето
- пълно е с бележки - само спомени!
За утре не мисли - далеч е утрото: до дето
картофите се задушат и замирише на насита,
до дето и последният Вангелис се отрони,
докато къщата се оглуши и бавно стихне,
докато и най-късите уши
върху стените се изгладят като стихове...
Бъди добра и се опитай да не умориш
красивите си мисли на манежа.
А после?
Най накрая - току виж
заспиш под думата
на своята надежда.