Един трепет задушава сърцето ми отново,
едни думи засядат в съзнанието, искайки да си останат там.
И тъжна музика озвучава деня ми
със струни от болка, копнеж и някакъв срам.

Срам от чувствата, живеещи във мен,
срам отново да не ги отхвърлиш.
И покана да влезеш в живота ми,
която искаш да отхвърлиш...

Копнеж за нещо, оставено във времето,
копнеж за ласки, принадлежащи на друга.
Някаква скрита страст във тялото,
която напомня, че по теб съм луда...

Пламтящи чувства изгарят душата ми,
но огънят гори, носейки само страдание.
Любов ли си за мен, любими,
или поредното любовно наказание?!