Слънцето отново ще надникне

през прашното стъкло на дързостта ми.

Ще ме погали, да, ще ме погали,

ще ме целуне – както подобава...

А ти навярно ще си кърпиш раните,

тъй както с бял конец съшиха ти животеца.

Аз тогава ще съм другата ти мяра –

ще ти напомням... само хубавите спомени.

Слънцето отново ще е знойно–

усмихнато,  и също като лятото.

А ти ще ме очакваш  – както някога -

да те целуна на разсъмване, доволно...