Под пясъчната риза на брега

с тихи пръсти слънцето заслиза,

съзрял игрива рибка във вода

гладно котаракът се облиза.

Ревнувайки, отчаяно вълните

се пенеха, заканваха и плачеха,

а рибката отново в дълбините

се скри, а тръпнеше и чакаше.

Под пясъчната риза на брега

заслиза есенното слънце

и бавно, бавно...тук... сега...

докосна нужното му зрънце.

И пясъчният бряг откри

живот във него как покълва,

запален от любовните стрели

как изгревът отново пак го съмва.