Неволно в моя свят се приюти –

във ъгълче, в душата ми – избрано.

Сега превиваш гръб – на... три.

Не знаеш как да ми прошепнеш: Няма...

 

Разпускаш по мечтите ми тъга.

В очите ми не спират дъждовете.

Все дириш в мене другата жена,

която да целуват ветровете...

 

Разхвърляш ме – парченца свян,

които падат тежко на земята.

Остави болка в мене – армаган,

и  си отиде, нищичко не каза...

 

А искаше със мен да си щастлив.

Със мен да преоткриваш светлите ни нощи.

Във този свят - измамно сив -

да ме обичаш. И  да те обичам - още...

 

Но по лицето ти – изпружено от страх,

изписва се не казана, вината.

Когато този свят е вече ням и сляп...

След мигове на дяволска отплата.