Изморих се от вярата в тебе,
от надежди безпочвени и наивни...
Обори ме, любов, и случи ми се,
за какво да дишам да има! 

Искам те бясна и яростна,
а утре тиха и кротка,
днес в бурен танц да си с вятъра,
утре в спокойна разходка.

Искам те истинска - гола!
На ново дрехите си да шиеш,
за един ден с теб съм готова
да изплача хиляда сълзи - да се завиеш!

Още милиони въздишки
ще дам за твойта постеля - 
да шиеш с най-фините нишки - 
най-нежна във цяла вселена!

Изморих се, любов, да те чакам,
а ти все да не се появяваш...
Или пак съм объркала влака?!
Все на вратите на други заставаш...