Не вярваш ли, че исках да живея
в усмивката ти, в твоите коси.
С гласа ти галещ исках да се слея
и с думите на нежните молби.

Не вярваш ли, че можех да говоря
със времето и с есенния дъжд,
с мечтите ти - разцъфнали на двора,
с въздишките на мамещата ръж.

Не вярваш ли, че можех да те видя
във бурята и в падащия мрак.
Във сълзите си можех да те скрия,
да те затворя в чашката на мак.

Не вярваш ли, че исках да те имам,
да те докосвам с нощната роса,
а в утрото с дъха ти да отпивам
от сълзите... изплакани в нощта...