В две сърца любов се ражда

 

В две души-копнеж незрим

Миг след миг яростно лети

Не ще угаснат нашите мечти

 

 

Един след други дните ни отлитат

Мъчително ръце се към ръце протягат

Ще се срещнат ли тези съдби човешки

През времето от страсти и неволи тежки

 

 

Черен облак дните ни сподави

Обгърна ни нощта красива в миг свещен

И се сливат две сърца пленени

И се сливат две души смирени

 

 

На моите болежки лек бъди

На моя любов-любов и страст

Ти моя непозната фея

През бури мрачни тих копнея

 

Отдавна вече бдя-пребродих своя сън

Ела и утеши ме-ангел мой

Таз лунна нощ разпусната коса

Таз лунна нощ под звездни небеса

 

Тихо и кротко в мрака ще поседна

До смъртен час за тебе да блуждай окото

Душата пленница обикнах аз

С любов и буйна страст

 

Вятър свири в ушите ми глухо

Спрял тревожно часовника стар

Смаян загледан в месеца бял…

Толкова време напразно вървял

 

Оплита непрогледна тъмнина

Огрява слънце нашите души

Очите ти ме водят кротко

И в моето сърце се влива топло

 

И сън си ти вещан за тиха радост

На радости несподелени

И целувките сладки мой

Нека да са вечно твой