Скъпи приятелю
мой,
ако ми позволиш, аз желая да ти споделя 
за клопката на непростителността във 
живота си
свой.
Аз живеех със илюзиите
на свободата,
свободата, която има силата да отронва 
греха от душата,
но тя във живота ми беше 
пропилята 
и заслепена 
от черната,
зловещата,
оковаваща те
във вериги робска участ на непростителността!
Във сърцето ми горди мисли 
нахлуха
и живота ми бавно,
но славно
вървеше към светска
разруха.
Аз си казвах тъй-„Туй е право 
на свобода
да избираш сам да контролираш 
и мисли,
и дела!”
Жестоки,
безоки,
позорни,
греховни,
лъжовни...
мисли у незрел човек!
Аз знаех, че човека е роден 
за да живее,
но не само просто да живее като скот,
а да живее живот изпълнен
със простителност,
достойнство,
надежда,
вяра
и любов!
Ако ти сам не откриваш булото на простителността,
то приятелю мой,
ти как мислиш, 
че ще отимаш някога 
прошка във живота твой?!
Ако ти сам приятелство 
не даваш,
то как мислиш,
че ще и получаваш?! 
Когато у човека доверието накърниш,
то тихо,
без глас,
но със пламък, крещиш-
„Моля, простете моята немърливост,
аз си оставам ваш приятел 
верен,
макар че съм толкоз
грешен!”
Приятелю мой,
прошката,
доверието 
и приятелството
вървят заедно във песента, 
във строго 
красив коплет
и са неразделна част от нашия сложно обвит
от взаимоотношения плет.
Когато простиш,
ти усещаш, че във небесата
можеш от щастие 
да полетиш,
ти усещаш, че добра фея приятелството
е спасила,
като отново доверието
е дарила!
Да, когато
простиш,
това ти дава крила
и ти настина можеш 
да полетиш,
защото правилно си осъзнал
силата 
на свободата,
която е чистото благородство във семейството и у мъжа,
и у жената!
Ний със тебе не сме безморални
и умеем да си прощаваме,
но сгрешим ли ние си позволяваме-
„Моля, ще ми простиш ли?”
Със пълни шепи нека да даваме,
да даваме
за да не се чувстват сърцата ни окървавени,
когато получаваме, 
получаваме!
Твоят житейски път е един,
моят е друг,
но прошката е тази, която ни среща заедно на 
прекрасен кръстопът.
Със достойнство,
със съвест,
на драго сърце
прощавай
и на себе си 
признавай,
че и ти от тази жива вода имаш
нужда
за да не се превърне приятелството
във разменна монета чужда.
Във труден момент приятелю мой, може би някой 
копнее 
за твоята прошка,
жадувайки със чисто сърце
да живее.
Моля те, спри...
обърни се и виж дали някой не те моли-
„прости”
и ако го видиш, то ти го привдигни и с усмивка му кажи-
„простен да бъдеш ти.”
Ако видиш, че някой срещу тебе 
явно ръмжи,
тайно злорадства
и срещу тебе омраза тай,
то ти не се замисляй, а просто му 
прости!
Приятелю мой, когато някой накърни честа твоя,
със куршуми на думи ти не се впускай във боя,
а във сърцето си прости и така надвий във двубоя...
за доблестта,
за разсъдливостта!
Слънцето над хоризонта 
силно свети
светлината на братската обич във нашия път 
блести,
прошката тъмните облаци на недоверието 
от нас отклони
и ние със тебе си оставаме приятели верни,
истински,
човечни,
макар че никога не ще бъдем 
безгрешни!