Аз рисувах звездите през юни,

в  облак–два, разпиляни от страх.

И луната, потулила устни,

гдето в теб  все се спира,

и те прави – на пух и на прах...

Аз рисувах небето през юли –

шепа пепел от мъртви вълни,

с посинели от болката устни -

гдето нощем заспиваха. В нас...

Аз рисувах морето през август –

пусти плажове – сякаш след дъжд.

И чадъри, белязали тънките струни

на  невидима бездна, под нас.

С всяка граница -  помежду ни.

Аз рисувам – по твоите устни –

шепа пепел в душата събрал.

И викът ти бездумен в безпътни мисли -

не - ни усмивка, ни ласка - познал.

Ни любов, нито жал...

Аз рисувам по вените мъжки

влажна суша - помитащ прибой.

И душата  - бездънна и пуста –

в  нея  вятър-пустинник живял...