Връхлита ни любовта като цунами-
всичко помита, спуска перде пред очите...
Като бурно море приижда любовта ни,
разбърква ни чувствата, нощите, дните...
Как сърцето пред напора и да оцелее,
щом тя като луд пролетен бързей влече?
Накъде ни отнася и да мислим не смеем,
в скръб или в радост ще ни повлече?
Любовта е сляпа, но най- сладката измама,
затова я търсим- вечно млада и дива.
Тръпнещи я очакваме, разумът го няма,
дори в болка я възпяваме с радост горчива...
aza_9