На бал с маски те видях,
бе най-красива маска сред тълпата,
звучеше музика и чуваше се смях,
а ти танцуваше принцесо непозната.

А погледите на мъжете, в тебе бяха вперени,
и много бутаха се, да танцуват с теб,
пристъпваха със самочувствие и наперени,
но никой тази вечер, нямаше късмет.

А ти в ритъма танцуваше със плам,
зад маска своето лице прикрила,
оглеждаше ги високомерно и без свян...
Нима сърца ти мъжки, много си разбила?

А може би ти чакаше да дойде принц,
и твоят кавалер да бъде тази нощ,
и с него ти на воля да танцуваш,
без страх ,че скоро ще удари полунощ.

Но не дойде на този бал той... жалко,
а може да е тръгнал и по грешен път,
то принцове останаха тъй малко,
принцеси много но... самотни си стоят!