Автор: vassilev12, 19 септември 2011 г. в 16:39 ч.
прочити: 164
В екрана всяка вечер потъваме, всеки в своя, нещо си търси. това изглежда е част от пътя да имаме собствени интереси
В лицето новините четем, или пишем разбъркани мисли. а нашите не можем да съберем, Защо ли живота така се прелиства?
Епизоди минават ежедневно, отиват си дните служебно. И не искаме да разберем, че всичко това е безполезно. И пиша това в зародиш, още преди да се случи. Понякога, преди да проходиш знаеш че си се научил.
Но не бих се отказал, напротив, бих се с мелници борил, И дори да нямам и един мотив, бих се за щастие молил.