Смокините са падащи сърца,
изгубени от птиците по пладне
с зелени устни хладната трева
подхваща ги полека,да не паднат,
на някой камък с остър ръб,
на трън от роза, притаен в тревата,
че кратък е смокиновия път...
Рубинено напукани, сълзят
тъй есенно и силно остарели
със кестеновите листа ще спят,
навярно точно сто недели...