Поетът е безделник... И нехранимайко, хъш омразен... Живее извънредно... Няма делници за него. Нито празници... Поетът е бедняк... И винаги е в опозиция... Изправен срещу вятъра... Преследван от цветя... И от убийци... Той носи кръст и белег от рождение... Във него са разпръснати любовни шепоти... И болки на Вселената... Поетът е безделник - затова и не празнува... Но дори когато спи, душата му е будна - стихове сънува... Марин Тачков 22 септември 2011 г.