Ах, колко ли пъти
мил спомен ме връща
към хората скъпи,
към родната къща.

На куката черна
мърмори котлето,
във скута на мама
заспива детето!

Искрици прелитат,
светлее жарава,
върти се животът
и пак продължава.

Животът е силен,
той всичко надвива.
През радост и болка
към края отива.

А там ще ни чака
студено огнище -
на спомени стари -
едно пепелище!