Та... Ти ми пожела да те сънувам.А знаеш ли, аз вечер не заспивам.Избрах си две звезди и в тях изгубен,на глътки самотата си отпивам. А ти... Поиска аз да те обичам.Но мислите от нашите два бряга,във свои си рефрени се пресичати все по-силно гърлото ми стягат. Защо в онази нощ не те поисках?И от тогава все не се намирам –а търся се, отнесен като писъкна някой непознат, далеч умиращ... Та... Ти ми пожела да те сънувам...Но за кога ли?... Вече зазорява.Ела в деня ми... Той за теб тъгува...Ела при мен... Каквото ще да става! 25.09.2011год.гр.ТополовградНиколай Дялков