В ПРИВЕЧЕРНАТА
МЕЛАНХОЛИЯ
Гаси огнището си есенният ден.
През праговете му
откъм градината нахлува в мен
със своята открита селска хубост,
разжарена и многолика,
привечерната меланхолия
на родния пейзаж.
Витаят в него в листопадните вихрушки
незабравими образи
и спомени дълбоки,
и близки, и далечни.
И дните ми, листа окапали,
нанизват в дългата си броеница
реалности и блянове,
докоснати и недокоснати неща
в богатата витрина
на есенното разточителство,
в което толкова е трудно
отново да намеря себе си…