\\посветено\\
Пътуваш ти на времето с крилата
в живота без куфар, без билет
и с надежда летиш ти със вятъра
понесъл те по света лудо напред
в сърцето си скътал мидичка от морето
крило на птица и камъче, което
тежи колкото земята на твоите деди
и спомени скъпи, да ти напомнят преди...
С какво да те даря на тръгване, сине
освен с онази обич, трупана от години
към бедната ни, красива България-
с дъх на жито, на бор и звън на чанове
с безплътните ни сенки, които обичаш
със стих-обич, който по пътя да сричаш...
Орисвам те, сине, с тежка носталгия
по свидната ни, родна България...
aza_9