uFeel.me
Думите ти, въглени горещи...
Автор: Valens,  26 септември 2011 г. в 10:22 ч.
прочити: 282

Думите ти,

въглени горещи,

изгарят

крехката ми същност,

а парата политнала нагоре

във стих за тебе се превръща.

 

Самотни дните хаотично

по пустия площад препускат

и във отчайваща безличност

се крият във музея сивкав.

 

Хвърчилото очаква вятър,

боите му жадуват четка.

Надежда ражда се с зората,

намира залеза решетка.

 

И сухи мисли,

като съчки

безплодни,

смисъл са избрали,

сами да се превръщат във искрички

на огнения зов не устояли.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me