Един спомен, уморен като мен,

ме догонва изплезил език.

Той във всеки мой труден момент

в тъмнината ще бъде светлик.

Един спомен със мирис на дюля,

за луна натежала от мед,

за коляно разбрало ожулено,

че е камъка твърд, а не мек...

Един спомен съвсем пеперудено

прошумулва във делнични мисли

и със поглед чист, непринуден

пак света ми от фалша изчиства.

Един спомен - стара  повеля,

е запрела със приказки баба

от душата ми бяла къделя,

нишка родова, силна и здрава.