Когато гледах в нищото

и се усмихвах,

когато губех думи пред теб,

за да печеля ружи под очите си,

когато устата ми съхнеше

и пиех дълго кафе

с много захар и много вода,

за да убия вкуса

на събуждането от парфюма ти-

тогава всички вярваха,

че съм се влюбил.

Всички знаеха, че те обичам.

И аз реших да сбъдна знанието им,

защото не вярвах, че знаят.

Изрекох ти сърцето си пред тях.

Прегърнах те и те целунах по устните.

Оттогава не вярват, че те обичам.

И оттогава им вярвам.