Стоока, медогласна и ехидна,
за всеки случай с подходяща маска,
и мислите ми дебне злобна хидра –
властта на Анонимника ме стряска!
Пробожда ме с ръждясали рапири
и в жадна гладиаторска арена
превръща Радостта ми, да намирам
у хората, Човещина спасена!
И страшно го тормози, че не вярвам
в могъществото грубо на Ловеца -
с кръвта на жертвени сърнета,
пролята безпощадно на олтаря,
да купи карнавалното безумие!
Не може да изтрие Паметта ми
и корена ми жилав да изтръгне!
Едната ЧЕСТ си имам само!
А  АНОНИМНА ЧЕСТ? Такава - НЯМА!

1982г., В.Търново

Из книгата \"И мракът става Светлина\"