До кофите с боклук, сред локва кал,
в преспапие захвърлено от някой,
застинали в прозрачния кристал
листа от роза никого не чакат.

Капризна суета е сътворила
ненужна вещ от крехкия живот.
Не срещат пеперуди, пчелно пило
не хранят вече. Върху нечий плот

захвърлени навярно са стояли
без слънце, вятър или топъл дъжд,
а сетне, вероятно остаряли
са станали излишни изведнъж.

Така в боклука дните им безгрижни,
сега завършват. Гледайки към тях
заключени в стъклото неподвижни
принесени във жертва ги видях.