Изгревите, по мъжки наперени
из булеварда замечтани вървят.
От детството в джоба оставени
тихо потъмнели монети звънят…

Те не стигат за да купиш небето,
но в тях цял един свят е събран…
В миг чуваш глъч от спомен и ето-
с бинокъл в ръка си, строг капитан.

Да, живота по-различен е от играта,
но имаш ли карта, компас, надежда
ще откриеш верния път, а Съдбата
към пристан Щастие ще те отвежда.

Пожелавам ти здраве, дръзновение,
сила и вяра, все напред да вървиш…
Има ли трудност - да е вдъхновение.
Гордо руля на живота да държиш!