ЛИКУВА СВЕТЛИНАТА
През погледа ми възхитен
изтича светлината.
Олеква тялото от нея и духът се възвисява.
От нейните фотони обновен
пейзажът с нови сили диша
и в нови краски оцветен
в събудените ми надежди тръпне.
И слънцето, око космично,
към мене гледа благосклонно
със силата на всекидневните копнежи.
В такива мигове забравям,
че има студове и зима
и вярвам, че ще бъде вечно лято.
Над мен и в мен ликува светлината,
забравила за времето си кратко, като мен
и в нея с глас на птица ранобудна
събужда утро в утрото ми тихо.