Прости!

 Не мога

твойте рани да лекувам.

 Самият аз

съм целият в рани.

 Живеем,

 ежедневно без любов!

 Ругаем

 и сами сме обругани.

 Подай ръце си

 и нека аз ги хвана.

 Със устни,

 нов живот

 във тях

 да вдъхна!

 Топлинката малка,

 в тях стаена,

 във стих да я превърна!

 Една искра!

 За двама!

 Да разискря!

 Живота ни – обрулен,

 да постопля!

 И може би, в душите ни

 ще пламне

 чувството - което вселекува

 телата и и душите ни изстискани!

 А в очите ти

 сълзите ще изпия,

 светът ни по-красив  

 те да открият.