Днес на гости се отби
моя мила дружка.
Ведрост, слънце и дъга
мигом влязоха във къщи.
Стана топло, светлина
блесна във очите -
колко хубаво е да си спомним
на приятелството вярно дните ...
Сякаш вчера , босоноги,
скачахме с въже на двора.
И тогава беше ранна есен,
но децата имат обща тайна -
те със птиците вълшебни
знаят да говорят ...
Минаха години дълги –
бури грохотни дойдоха
в дните ни – щастливо – тъжни
да ни предадат урока на живота.
В шеметно надбягване със времето
не усетихме как есен
затанцува, жълтолистна.
И сребро издайнически от косите
ни нашепва философски, тежки мисли ...
Но Душата – младост пази,
и не иска отстъпление
от часовете, пълни с радост, смях,
и оптимистично вдъхновение.
Днес на гости се отби
споменът за чудни, волни дни ...
И не искам той да си отиде ...
02.10.2011г