КОГАТО
Когато сухата трева
прискърбно легне на земята,
когато птичите ята
посоките си до една изпият
и в уморените листа
се сипне есенното злато –
тогава ти при мен ела
да върнеш порива на младостта
и да речеш: - Живей сега,
докато времето е още твое.
Тогава сетния си танц на светлината
бих искал с теб да изтанцувам.