Стоя на прага. Ще отключиш ли вратата?

Залостил си я здраво – сякаш за последно.

И да  почукам, да ти дам ли знак?

В шпионката ме гледаш – непрогледно.

Стоя на прага. Ти си се прикрил.

Във  ъгъла, където не веднъж

прикриваше тъй мъжката си чест.

Сега стоиш със свит юмрук...

Стоя на прага. Много е студено.

Ръцете ми са посинели, и болят.

Е, хайде – отвори ми за последно.

А  утре може би ще тръгна пак на път...