uFeel.me
Моето лято
Автор: voda,  3 октомври 2011 г. в 00:05 ч.
прочити: 253
Всяко лято по малко си тръгва
и по малко остава  у мен –
като първата обич несбъдната,
като вечното синьо небе.


Всяко лято след време си тръгва,
но по малко остава у мен –
да припалва нечакана тръпка,
да ме топли и в зимния ден.

И по малко отнема от порива,
от безумството в моята кръв;
безпристрастно превърнало в спомен
всяка стъпка от нашия път.

Но остава и нещо стаено –
като шепа зрънца във пръстта.
То покълва напролет у мене
и отново се ражда мечта.

И напъпила бяла надежда,
неразпукнала  още във цвят,
по най-прекия път ме повежда –
пак към моето лято вървя... 
 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me