Зад паравана на времето тихо събличат се облаци. Към небето запътих се, а политнах към пропаст. В клетка ти ме затвори с белезници от ласки... ... и нахлу тишина във мен като бяла лавина, а в ръката ми бе ключът за врата, през която не минах.