ЕСЕН - 4
1.
Последната чаша със слънце
изпиват листата
преди да поемат
най-тъжния път към пръстта.
Докато луната узрее
и тях ще ги няма
по клоните вече,
и вятърът тъжно ще свири
в местата им празни.
2.
Есен златната тръба надува –
от звука листата падат.
Птици незавършеното си писмо оставят
и над смисъла му дълго ще гадаем.
Под краката ми тревите лягат,
а в душата – сетна слънчева утеха.
Вятърът печален глухо,
нова страница отгръща,
с есенно звънче звъни.
Листопадът слуша го безгласен
и разлива своите оранжеви вълни –
в тях на дните шеметният бяг угасва.