Високо, на върха на планината,

еделвайсите пуснали корени в камък,

заговорничат против змията,

с която поделят гнездото си.

 

Те търпеливо чакат полъха

да натрупа достатъчно мускули,

че канара да може да повдига.

А полъхът се е разбързал

да натрупа достатъчно бицепси,

за да свали еделвайсите.

 

На ръба между есен и зима,

полъхът се превръща на вятър.

Пропилял нежност и разум,

за да спечели сила и безумие.

 

И еделвайсите му обещават

да го пуснат вътре в цветовете си.

Ако прокуди змията,

която загрозява камъка им.

 

Ослепял от нагон вятърът

повдига камъка. Смазва змията,

която го гъделичка със зъби.

Изхвърля я към пропастта

и напомпал до пръсване мускули

се облизва за цветни утроби.

 

Но еделвайсите вече ги няма-

отлетели са заедно с камъка.

 

Сега вятърът има цял връх,

Но за да не издъхне самотен,

се хвърля от планината.

И изгубва дори дъх на полъх,

задушен до смърт от равнината.