Високо, на върха на планината,
еделвайсите пуснали корени в камък,
заговорничат против змията,
с която поделят гнездото си.
Те търпеливо чакат полъха
да натрупа достатъчно мускули,
че канара да може да повдига.
А полъхът се е разбързал
да натрупа достатъчно бицепси,
за да свали еделвайсите.
На ръба между есен и зима,
полъхът се превръща на вятър.
Пропилял нежност и разум,
за да спечели сила и безумие.
И еделвайсите му обещават
да го пуснат вътре в цветовете си.
Ако прокуди змията,
която загрозява камъка им.
Ослепял от нагон вятърът
повдига камъка. Смазва змията,
която го гъделичка със зъби.
Изхвърля я към пропастта
и напомпал до пръсване мускули
се облизва за цветни утроби.
Но еделвайсите вече ги няма-
отлетели са заедно с камъка.
Сега вятърът има цял връх,
Но за да не издъхне самотен,
се хвърля от планината.
И изгубва дори дъх на полъх,
задушен до смърт от равнината.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me