Господи, как искам да я срещна!
Истинската - вечна и гореща,
заличила всичките ми рани -
мнителност, сълзи, предишни драми...

Като пристан след вълни жестоки,
като полет, толкова високо,
че до болка чак да съм щастлива.
В нея себе си да преоткривам,

да ме топли, чак да ме изгаря,
в другия до мен да се разтварям,
да усещам всеки дъх и мисъл.
Някой нов роман да е написал Онзи горе,

в който тя ме чака
да се впусна волна, непозната,
пак да бъда дива, неуморна,
днес послушна, утре непокорна...

Вярвам, че ще дойде, че я има,
както пролет следва всяка зима
и топи леда и тишината.
Много ли е? Дала бих в отплата

всичко нежно, всичко в мене скрито,
най-невидимото за очите.
За любов единствена, такава,
и душата си в замяна давам...